Ноември месец чука на вратата и последните по-топли дни от годината се изнизват един по един. Предстои един преход към вероятно дъждовна есен и след това студена зима.
Но първите дни от прехода никога не са приятни. Започваме да се обличаме повече, но въпреки това температура например от 10 градуса през есента я усещаме по-студена спрямо 10 градуса през пролетта. Градусите са едни и същи, но усещането е различно. Защо е така? Въобразяваме ли си или има някаква логична причина?
Отговорът е разбира се че има причина и надали ще изненадам някой здравомислещ човек със сензационната и напълно неочаквана и нелогична новина, че просто тялото ни има нужда от време да се адаптира към студа.
Разбира се има и психологическо влияние. Ходили сме на море, ходили сме на планина, пак ни се ходи, няма роклички и сандалки, пие ни се ментичка на плажа, сменили сме часа, вече се стъмва по-рано, прибириме се вкъщи по тъмно и така нататък и така нататък. Но за да не приключим до тук, нека погледнем и малко над научната страна на нещата как тялото ни реагира на студ.
Защо усещаме студ?
Хомеостазата е свойство на живите организми, чиято цел е запазването на стабилност на основните физиологични показатели на организма. Един организъм функционира най-добре, когато всички негови показатели са в оптималните си граници. Основните физиологични показатели са състав и обем на кръвта, артериално налягане, телесна температура и други. Терморегулацията е аспект на хомеостазата и както подсказва името се грижи да поддържа телесната температура в определени граници, дори когато обкръжаващата температура е много различна. Нормалната телесната температура при човека се поддържа в постоянни нива – между 36 и 38 градуса. Но ако тялото ни е изложено на много високи температури, се достига състояние наречено хипертермия или известно също като инсолация, топлинен удар или слънчасване. А ако температурата падне под нормата, то се стига до хипотермия. Едното е хипертермия, другото е хипотермия.
Когато околната температура падне, терморецептори в кожата засичат разликата и изпращат информация до хипоталамусът, малка част в мозъка, която е висш център на вегетативната нервна система, която пък поддържа хомеостазата. Или казано на по-просто език хипоталамусът често се възприема като термостата на човешкото тяло.
В зависимост хипоталамуса каква информация получи, може да предприеме няколко мерки, за да контролира температурата на тялото. Най-често е процес, наричан вазоконстрикция, механизъм за контролиране на кръвотопотока през органите и тъканите. Стягат се кръвоносните съдове по периферията на тялото, за да прехвърлят топла кръв от крайниците и кожата обратно в ядрото. Поради тази причина и треперим, това е метод на тялото да генерира топлина.
С течение на времето и честото излагане на студ обаче тялото започва да създава толеранс и хипоталамуса се адаптира. По-големите хора отделят повече телесна топлина в студа, отколкото по-малките, защото имат по-голяма повърхност, от която да я загубят. А пък хората с повече мазнини под кожата губят по-малко топлина, защото тя служи като изолация.
