Олимпийските игри са най-голямото международно спортно събитие, в което участват спортисти от над 200 държави. Провеждат се на всеки 4 години като има летни и зимни олимпийски игри. Летните се състоят от около 30 спорта и 40 дисциплини, докато зимните от 7 спорта и 15 дисциплини. Олимпийските медали и като цяло участието на Олимпиада се счита за най-големия успех сред спортистите и е основна цел за повечето от тях. Атлетите се готвят по специална програма за участието си на големия форум и се борят за слава, докато милиони зрители ги гледат пред телевизорите из целия свят или на големите стадиони.
Но през последните години има все по-малко желаещи домакини за Олимпийските игри. За Олимпиадата през 2004-та 12 града да изявили желание да са домакини, докато през 2020 са 5, а за 2022 и 2024 има само по 2 кандидата. Причините за това са много, включително финансовите разходи, дълговете и огромните новопостроени стадиони, които след това не могат да се използват. Всяка Олимпиада през последните няколко десетилетия е надвишавала бюджета си, като за Зимната Олимпиада в Сочи през 2014-та става дума за 4 пъти повече, вместо плануваните $10 млрд. долара, реалните разходи са били над $50 млрд. Огромните разходи са за нови стадиони и други спортни съоръжения, олимпийско село за настаняване на спортистите и техните екипи, съоръжения за медиите, церемонии по откриване и закриване инфраструктура, транспорт, логистика. Голямо перо от бюджета отива и за сигурност и защита от терористични атаки. Можете да си представите един такъв форум какъв интерес представлява за терористичните групировки, както и колко е трудно да се осигури защита. Разбира се домакините имат и големи приходи, главно от права за телевизионно излъчване, но напоследък Международния олимпийски комитет (МОК) взима все по-голям процент от тази печалба, през 90-те години е ставало дума за 4%, докато за игрите в Рио става дума за цели 70%.
Домакини на лятна Олимпиада. Източник: Wikipedia
Изграждането на нови стадиони поглъща много финанси, но след това и поддръжката им изисква много. Още повече, че повечето от тях не могат да се използват по предназначение. Например Олимпийският стадион в Пьонгчанг струва $109 милиона долара и е с капацитет от 35,000 зрители, докато целият регион Пьонгчанг се състои от 8 градчета и е с население от около 40,000 човека. Тоест реално след Олимпиадата този стадион няма как да се напълни. Поради тази причина домакините са взели решение да бъде съборен след края на Олимпиадата. След Олимпиадата в Лондон през 2012-та Олимпийският стадион бе трансформиран в такъв за футбол, което струваше толкова, колкото и изграждането му. Тоест и това не е добър финансов вариант.
Домакини на зимна Олимпиада. Източник: Wikipedia
Поради тези причини не бива да се изненадваме, че желаещите домакини намаляват. Самото плануване за голямото спортно събитие отнема 10 години и много финанси за маркетинг и реклама, все пак първоначално има кампании от различните кандидати, които се борят помежду си кой ще бъде избран. Преди няколко години се вдигна много шум около кандидатурата на Бостън за игрите през 2024-та. Първоначално градът спечели борбата си с Лос Анджелис, Сан Франциско и Вашингтон да представлява САЩ при кадидатстването, но в последствие, въпреки че беше един от фаворитите, града оттегли кандидатурата си. Кметът на американския град заяви, че данъкоплатците нямат възможността и желанието толкова голямо събитие да се проведе на територията на града. Реално Бостън е географски малък град, който вече е прекалено застроен и има малко земя да се строи каквото и да е, камо ли стадиони и други съоръжения. Досега по-малки и не толкова популярни населени места и курорти кандидатстваха за домакинство с идеята, че това ще повиши интереса на туристите през следващите години след Олимпиадата, както и че ще имат възможност да подобрят инфраструктурата си. Реално добър пример за тази стратегия бе Барселона през 1992-ра, но напоследък не се оказва особено успешна. При по-големите градове, които вече имат изградена инфраструктура, от спортни съоръжения, транспорт, хотели и възможност за приемане на голямо количество туристи, едно домакинство на Олимпиада би било по-разумно начинание. Да не забравяме и политиката, която има голяма роля. За кандидатурите през 2022-та Стокхолм, Краков и Осло оттеглиха кандидатурите си, заради местната политическа опозиция.
Накрая можем да обобщим, че в скоро време Олимпиадите няма да спрат да се провеждат, но е нужно Международния олимпийски комитет да мине през голяма реформа и да преосмисли изискванията си. Да предприеме мерки, които да оптимизират процедурата по организиране. Било то с премахване на кандидатстванията или по друг начин.
