Безжичната bluetooth връзка използва SBC кодек за предаване на аудио до слушалки или тонколони. Стандартът използва честоти до 48 kHz и максимален битрейт от 198 kbit/s за моно и 345 kbit/s за стерео.

През последните няколко години се създадоха няколко стандарта, които осигуряват по-добро качество на безжичното bluetooth аудио. Това е възможно благодарение на кодека aptX, който се разработва от Qualcomm, както и на LDAC, зад който стоят японците от Sony. Първоначално LDAC беше наличен само в най-високия клас Xperia смартфони, но от Android 8.0 Oreo кодека е наличен в самата операционна система и различните производители на смартфони и таблети могат да вземат решение дали искат да го използват или не.

Първоначално aptX е разработен в средата на 80-те години в Queen's University в Белфаст като в последствие се създават различни разновидности за използване в броудкаст индустрията. През 2015-та Qualcomm придобиват кодека и в момента за bluetooth аудио има две разновидности - aptX поддържа 48kHz / 16bit LPCM (импулсно-кодова модулация) аудио информация, докато aptX HD поддържа 48kHz / 24bit LPCM.

LDAC Bluetooth

LDAC на Sony вдига още повече качеството с 96 kHz / 24bit или 3 пъти повече информация спрямо SBC (990 kbps срещу 328 kbps). Към моментът LDAC се поддържа в Google Pixel 2 XL, Huawei Mate 10 Pro, Sony Xperia XZ1, както и bluetooth слушалки и колони на Sony.

LDAC Bluetooth

Разлика между SBC и LDAC

LDAC Bluetooth

Как работи LDAC спрямо SBC

aptX HD се поддържа от гореспоменатите телефони, както и от LG V30 и OnePlus 5T, докато стандартния aptX се поддържа от Moto Z2 Force и Samsung Galaxy Note 8.