Ако през последните три десетилетия сте имали поне малък досег до компютър, то би трябвало да сте запознати с JPEG. Това е най-разпространения формат за дигитални снимки. Може вече да не е най-добрия към днешна дата, но поради една или друга причина пордължава да е най-популярния стандарт за споделяне на снимки.

Също така нека приемем, че не сте расли в изолирана пещера и знаете какво е Playboy – най-популярното мъжко списание, което се издава от 65 години и е създадено от Хю Хефнър. Но нека се насочим конкретно към ноемврийския брой на Плейбой от 1972-ра година. Плеймейтка през този месец е Lena Söderberg, красив шведски модел. Тя участва във фотосесията за Playboy и след това живота и продължава в родна Швеция. Но тя няма представа че през лятото на следващата година в Южнокалифорнийския университет се извършва революционна дейност в сферата на цифровата обработка на изображения.

lena soderberg

Историята гласи, че асистент по електроинженерство в института за обработка на сигнали и изображения заедно с дипломиран студент и заедно с ръдоводителя на лабораторията са търсили някоя по-интересна снимка за техните изследвания. Дотогава все са използвали стари стандартни и скучни снимки, които са датирали още от работата по телевизионните стандарти в началото на 60-те. Те са търсили нещо по-бляскаво, снимка с по-голям динамичен обхват, с повече цветове и с човешко лице. И точно в този момент някой влезнал в помещение с Playboy в ръка. Инжeнерите веднага избрали една от снимките на Лена и започнали да се опитват да я сканират. Опитват защото по онова време нещата не са се случвали толкова лесно, колкото в наши дни. Имало е различни софтуерни грешки и неуспешни опити. Скенерът е бил оборудван с три адаптера, които конвертират от аналогова към дигитална информация. По един адаптер за всяка група от цветове – червена, зелена и синя. Също така скенера работил с квадратни пропорции, тоест не е имало как да бъде сканирана цялата снимка на Лена и заради това е била избрана само областта над раменете. В крайна сметка скенерът е успял да създаде дигитална снимка, която се превърнала в стандарт за дигитални изображения и компресия и помогнала за създаването на организацията Joint Photographic Experts Group в Южнокалифорнийския университет и по-късно на JPEG стандарта. Сканираната снимка на Лена се превърна в стандартно изображение за тестове на множество инженери. Снимката започнала да се появява в различни научни журнали, книги и документации. Разбира се снимката е била сканирана без знанието на Playboy и благодарение на набиращата популярност мъжкото списание рано или късно разбрало какво се случва. От Playboy не били доволни, че тяхна собственост се използва без съответните права и позволение, но в крайна сметка се е постигнало споразумение. Playboy няма да пречат на разпространението на снимката стига да се използва за научни и образователни цели.

На по-късен етап съвсем случайно Лена разбрала за огромното въздействие на нейната снимка върху разработките на всички типове алгоритми, компресиране и декомпресиране на изображения. Дори получила прозвището “Първата дама на Интернет”.